Оркестър на 90 – Софийски музикални седмици
СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР СЛИВЕН
90-ти ЮБИЛЕЕН СЕЗОН 2022/2023
54′ ФЕСТИВАЛ СОФИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ
27 МАЙ 2023 /СЪБОТА/
19.00 ч.
Зала “БЪЛГАРИЯ“
ул. „Аксаков“ 1 София 1000
Симфоничен галаконцерт
Владимир Кираджиев диригент
Солисти
Лауреатите на Международния конкурс за тенори “ГЛАСЪТ НА КАМЕН ЧАНЕВ“2022
Иля Сквирский тенор
Кудайберген Абилдин тенор
Анле Гоу тенор
ПРОГРАМА:
Мишо Тодоров (1890-1967)
“Българска рапсодия“
Едвард Григ (1843-1907)
Сюита „Peer Gynt“ No.1
– Ш.Гуно – Каватина на Фауст Nr. 8 „Quel trouble…Salut!“
– Г.Доницети – „L‘elisir d‘amore“ Романс на Неморино „Una furtiva lagrima“
– Дж.Росини – „Пепеляшка“ „Si ritrovarla, io giuro“
– В.Белини – „I Puritani“ „A te o cara“
– П.И.Чайковски – „Евгени Онегин“ Ария на Ленски „Куда,Куда“
– Ф.Лехар – „Das Land des Lächelns“ Ария Sou-Chong „Dein ist mein ganzes Herz“
– Ф.Лехар – „Die lustige Witwe“- Romanze Camille „Wie eine Rosenknospe“
– De Curtis – „Non ti scordar di me“
– Di Capua „O sole mio“
Галаконцертът на Симфоничен Оркестър Сливен на 27 май 2023 в зала „България“ започва с почит към паметта на неговия съосновател и вдъхновител Мишо Тодоров. Юбилейният концерт на сливенските симфоници ще поведе едно друго лице от по-новата история на сливенската опера и симфоничен оркестър – носителят на „Кристална лира’2015“ за най-добър диригент Владимир Кираджиев, професор по оперно дирижиране във Виена. В празничната програма участва задочно и трети драгоценен образ от музикалната история на Сливен – Камен Чанев, с изпълнения на трима тенори – лауреати на Първия международен конкурс за млади тенори „Гласът на Камен“.
Празничният концерт в юбилейния сезон е посветен на 90-годишнината от създаването на оркестъра, основан през 1933 г. под името „Сливенска филхармония при читалище „Зора“. Началото поставят 37 музиканти, ръководени от ученика на Йосиф Каломати, диригента Петър Стратев. Огромна заслуга за формирането и укрепването на филхармонията обаче има композиторът Мишо Тодоров, чийто възпитаници са част от оркестъра.
Лицата на музиката в летописа на Сливенския симфоничен оркестър неслучайно започват с легендарния Мишо Тодоров, чиято „Българска рапсодия“ ще се изпълни в знак на уважение към голямото му дело. В творбата си, както впрочем и в другите си композиции, Мишо Тодоров използва български мотиви, които в Рапсодията разработва в сложна архитектоника. Написана през 1923 г., „Българска рапсодия“ е издадена от автора й, когато той отива на специализация в Дрезден и тя привлича вниманието на европейските музиканти. За творбата си той получава награда от министерството на просветата, на конкурса за родна музика. Мишо Тодоров е емблематична личност в музикалната история на Сливен. Десетилетия наред той е музикалното сърце на Сливен. Завършилият музикално образование във Франция и Швейцария цигулар, пианист и композитор е идеолог-основател и организатор-изпълнител на всяко музикално начинание в родния град: оркестър, опера, музикално училище, музикална школа… Създал е музиката на много детски оперети, пианистични творби като „Българско рондо“, „Българска рапсодия“ за камерен оркестър, маршове за духов оркестър, театрална и балетна музика, хорови и солови песни – едно изключително музикално наследство. Цигулката си, модел „Гуарниери дел Джезу“, завещава на Сливенския исторически музей.
Десетилетия по-късно, в Сливен започва диригентската си кариера младият Владимир Кираджиев, току-що завършил Българската държавна консерватория с три специалности – оркестрово и хорово дирижиране и композиция. Сегашният професор по оперно дирижиране във Виенския Университет за музика и сценични изкуства Владимир Кираджиев прекарва две кратки и дълги години в сериозна професионална работа със Сливенската опера и Симфоничен оркестър. „Тогава започнах работа и в Учебния оперен театър в Сливен, дирижирах произведения, за които сегашните студенти само могат да мечтаят – „Мадам Бътерфлай“, „Веселите уиндзорки“, „Отвличане от сарая“… Никъде по света такива заглавия не се поверяват на съвсем млади диригенти. Това беше огромен шанс за мен − целия „занаят“ усвоих тук. Когато отидох във Виена, можех да дирижирам всичко.“ – заявява диригентът в интервю пред Радио България на БНР от 9.02.2020 година. Маестро Кираджиев живее и работи във Виена, но е гост диригент на оперните сцени в десетки държави, с неизброими гастроли, фестивални участия, записи. Води концертите с млади солисти на Международната лятна академия към Университета за музика във Виена. Владимир Кираджиев е член е на журито на международния конкурс „Гласът на Камен“, като музикант в близки приятелски връзки с тенора още от годините в Сливен, когато Камен Чанев пее в родния си град в „Отвличане от сарая“. После записват за БНР прекрасен компактдиск „От белкантото до веризма“. Преди нещастието в Ковид пандемията, известният тенор пее в представления на „Андре Шение“ и „Палячи“ във Виена, които маестро Кираджиев дирижира. Като оперен диригент, смята Камен Чанев за един от най-големите тенори на нашето време.
Под диригентската палка на Владимир Кираджиев, за солисти в юбилейния галаконцерт на Сливенския симфоничен оркестър са поканени лауерати на Първия международен конкурс за млади тенори „Гласът на Камен“ Иля Сквирский, Русия /първа награда и специалната награда на оперната прима Красимира Стоянова /, Кудайберген Абилдин, Казахстан /трета награда/ и Анле Гоу, Китай /с награда на маестро Кираджиев/.
Иля Сквирский е лауреат на много международни конкурси за млади певци в периода 2015-2017 г., а миналата 2002 г. дебютира на Виенската оперна сцена, в ролята на Родолфо от операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини.
Тенорът Кудайберген Абилдин част от ансамбъла на Франкфуртската опера от сезон 2022/23, където дебютира в ролята на Тамино от „Вълшебната фейта“ на Моцарт. С ролята на Ленски от „Евгений Онегин“ на Чайковски представя нов дебют. Победител е в голям брой международни певчески конкурси. Наскоро завършва обучението си в университета Моцартеум в Залцбург.
Младият тенор Анле Гоу е роден в Китай, но в момента живее и работи във Виена. Завършва магистърска степен в оперния факултет на Университета за музика и изкуства на Виена. Носител на внушително количество награди от международни конкурси, той вече има зад гърба си интересни роли в известни оперни постановки.
В хронологически ред, след знаковата за юбилея „Българска рапсодия“ от Мишо Тодоров, програмата включва Сюита N 1 от най-популярното произведение на Едвард Григ – „Пер Гинт“. От първоначално написаната през 1875 г. музика към драмата на другия велик норвежец – Хенрик Ибсен, по-късно композиторът създава две сюити, които стават едни от най-известните му произведения, изпълнявани в цял свят.
За любителите на изящната европейска музика, с участието на тримата млади тенори, в програмата следват изпълнения на безсмъртни оперни бисери, изпълнявани бравурно от най-големите световни тенори – от Карузо и Джили до Павароти, Доминго, Карерас, и до съвременните оперни звезди. Ще чуем красив букет от тенорови партии, арии, романси от опери и оперети, канцонети… Те започват с Каватина на Фауст N8 из операта „Фауст“ на Шарл Гуно – първата творба от направлението на френската лирична опера. Следва Романс на Неморино от операта „Любовен елексир“ на Гаетано Доницети – Una furtiva lagrima, една от най-прочутите оперни арии. В теноровата програма има прекрасни арии в стила белканто – например „A te o cara“ от операта Пуритани“ на Винченцо Белини, в творчеството на който белкантото достига връхна точка на развитие. И от творба на друг емблематичен представител на стила белканто, Джоакино Росини – ария из операта „Пепеляшка“ по приказката на Шарл Перо – „Si ritrovarla, io giuro“. По-различен блясък в оперната програма придава Арията на Ленски от операта на Чайковски „Евгений Онегин“, за която е известно, че не само музиката, но и по-голяма част от либретото, е писано от големия руски композитор. Истинско удоволствие на публиката винаги доставя станалата международен хит оперета „Веселата вдовица“ на Франц Лехар, от която ще чуем Романс на Камий дьо Росийон. А като че ли обречената на грандиозен успех във всички времена ария на принц Су Чонг от другата известна опера на Лехар „Страната на усмивките“ – „Дадох ви сърцето си“ (на немски Dein ist mein ganzes Herz) продължава да е в репертоара на най-големите оперни тенори в света.
Богатият на мелодии празничен концерт на сливенските симфоници ще завърши като на празник, с прочути италиански канцонети – „Non ti scordar di me“ на Ернесто де Куртис и „О, соле мио“ на Едуардо ди Капуа. Предизвестеният бис със сигурност ще добави в програмата и други шедьоври на оперното изкуство. Предстои да видим. По-точно – да чуем. Защото, както отбелязва един голям композитор от програмата: „Думите понякога се нуждаят от музика, но музиката не се нуждае от нищо.“
текст Щилияна Василева