• +359878893489
  • ssymphonyorchestra@gmail.com
  • Sliven, Bulgaria
Финес

Финес

СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР СЛИВЕН
90-ти ЮБИЛЕЕН СЕЗОН 2022/2023

 

22 ЮНИ 2023 /ЧЕТВЪРТЪК/ 
18.30 ч.
Зала “СЛИВЕН“
ул. „Георги С.Раковски“ 18-20 
8800 Сливен

Камерен концерт 

 

Мартина Табакова пиано
Атанас Кръстев виолончело 
Кремена Оксенкруг цигулка

 

Гийом Лекьо (1870-1894)
Трио за цигулка, виолончело и пиано в до минор
Соната за цигулка и пиано в сол мажор 


Гийом Лекьо (1870 – 1894) е белгийски композитор, който прекарва голяма част от краткия си живот във Франция. Известен е като автор на прочутата Соната за пиано и цигулка, посветена и изпълнявана от легендарния цигулар Йожен Изаи.

Лекьо е роден гр. Юси, близо до Вервие през 1870 година и от ранна възраст свири на пиано и цигулка. По-късно, по време на обучението си в класическата гимназия в Поатие, младежът свири и на виолончело, а също така проявява силен интерес към литературата и поезията. Запознаването му с творбите на Бах и Бетовен отключва желанието му да пише малки пиеси, които с огромно удоволствие изпълнява с приятели. Младият Лекьо е силно впечатлен от оперите на Вагнер („Парсифал“, „Нюрнбергските майстори певци“ и „Тристан и Изолда“), които оказват силно въздействие върху него. През септември 1889 година Лекьо се среща с Цезар Франк, който става негов учител по контрапункт, хармония и фуга. Под негово ръководство младият композитор написва творбите си „Първи симфоничен етюд“, Клавирно трио и „Втори симфоничен етюд“ по „Хамлет“, части от които биват изпълнени пред публика през пролетта на 1890 г. във Вервие.

Смъртта на Цезар Франк през ноември 1890 година е сериозен удар за младия творец, но негови приятели го представят на Венсан Д’Енди, който му помага да завърши произведенията си. От новият си наставник Лекьо научава много за изкуството на оркестрацията. В началото на 1891 г. той създава няколко творби, между които е вълнуващото Адажио за струнен оркестър. По същото време той участва в конкурса за Римската премия, в който печели второ място с творбата си „Андромеда“, кантата по жанр, но наречена от автора „лирична симфонична поема“. Венсан Д’Енди харесва творбата и свързва младежа с Октав Мо, секретар на “Кръга на ХХ-ти век” в Брюксел. Благодарение на Мо, няколко от композициите на Лекьо са изпълнени, докато той е все още жив, сред които Три поеми за глас и пиано и Соната за пиано и цигулка.